А Я Х У А С К А
Свещеният дар на слънцето
Второ, редактирано издание
2020
УВОД
Нямах представа, че ще напиша тази книга, дори след като я бях започнал. Чак когато привършвах първата част, замислена по молба на един-двама приятели като малък разказ за интернет, започнах да осъзнавам, че съм се озовал в река, която ме влачи в определена посока. Нещата се случваха без кой знае колко усилия от моя страна, някои врати се отваряха с такава лекота, та ми беше трудно да повярвам, че поканата да вляза е точно за мен.
Всичко започна с появата на спомагателната литература, която изскачаше като че от нищото. Бях забравил едно DVD с огромно количество книги на руски език за психеделиците, аяхуаската и изменените състояния на съзнанието, което ми подари преди три години Владимир Майков, преди да си тръгне от България, и сега ненадейно се появи отнякъде. Това пък повлече още един куп сериозна литература на английски и руски език от интернет, която си плуваше там свободно – наложи се да си купувам електронен четец, за да се справя с нея. После се появиха участници в церемониите с аяхуаска, готови да ми предоставят разкази; познанства и приятелства, които сякаш имаха за цел да ме изтеглят в определена посока. Съпругата ми също даде тласък на нещата, като ме свърза с другото чудо: издател, който, без да ме е виждал и без да ме познава, се съгласи да издаде книгата. При първия ни разговор по телефона Лъчезар просто каза: „Готово, ще я издам! Ти само я завърши навреме”. После изскочи неочаквано и най-необходимото – свободен месец, за да приключа с втората част, която определено беше по-трудоемка. Появи се дори международно събитие – XIII трансперсонална конференция на ЕUROTAS във Варна с основна тема, свързана с изменените състояния на съзнанието – където да направим премиерата.
Когато се зачетох в готовия ръкопис, разбрах защо стана така. Не че възможностите не бяха съществували и преди. Просто невидимото беше станало по-видимо, преживяванията с аяхуаска сякаш ми отвориха очите за знаците. Читателят вероятно ще долови колко различни са началото и краят – толкова, колкото и светът в мен преди и след това. Събитията в живота ни стават синхронични, когато осъзнаем възможностите им, а това изисква подготовка и доверие към реалността.
Само на пръв поглед темата за растителните психеделици изглежда екзотична. От една страна, трябва да имаме предвид целия транскултурен обмен, в чийто поток живеем през последните десетилетия. Неща, които допреди двадесет години бяха отдалечени на хиляди километри, сега са на една клавиатура разстояние. От друга страна, говори се за край на постмодернистичната епоха в науката и културата. Кризата в екосистемите, недоверието към официалната медицина, заплахата от генно модифицираните храни, сривът на идеологиите и пр. – всичко това предизвиква търсене на алтернативи. Алтернативна медицина, алтернативна енергия, алтернативно земеделие. Задълбочава се навсякъде интересът към древните лечителски традиции, някои психотерапевтични школи търсят възможностите на така нареченото от Майкъл Харнър шаманско състояние на съзнанието, възражда се любопитството към шаманския анимистичен светоглед. И интересът към аяхуаска като растение учител и към останалите природни психеделици е в контекста на всичко това – като част от едно общо движение за по-пряка духовна връзка с природата. Казаното дотук обяснява липсата на съпротива при появата, разработването и издаването на материала, просто нещата са актуални, а темата e благодатна и интересна за много хора. И би било огромна грешка дискусиите, които тя поражда, да бъдат напъхани отново в общия проблем, свързан с наркотиците.
Благодаря на всички и всичко за помощта и пътуването! На жена ми, на Лъчезар, Юлиян, Магда, Борислав, Цвета, Галя, Павел, приятелите трансперсоналисти и, разбира се – на аяхуаска!
2010 г.
