Получих специализирана подготовка в Полша за работата със зависимости и със злоупотреби от различен характер. Всички зависимости имат общи механизми и динамика. Зависимостта е начин на свързване с реалността. Определено лош начин. Типични за всяка зависимост са здравите защитни механизми, които несъзнателно изграждат подвластните и хора.

Те им пречат да осъзнаят и признаят истинските измерения на бедствието. Веществото, към което се развива зависимост, не е само химия, то представлява и психологическа, емоционална ценност. В това е проблемът. Отнемете на зависимия човек веществото и ще му отнемете и света. Иска се специфична, упорита работа. Често зависимостта е върхът на айсберга, зад нея прозират тежки проблеми, свързани с насилието, посттравматичен стрес, нерядко и коморбидна патология. Разбира се от зависимост до зависимост има разлика. Зависимостта невинаги е свързана с патологията.

Механизмите на хранителните психогенни разстройства – анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия – до голяма степен са същите като при повечето сериозни зависимости. Вътрешно напрежение, тревожност, импулсивност, загуба на контрол, трудност при поставяне на граници. И постепенно превръщане на отношението „Аз и Светът“ в отношение „Аз и Храната“, както и „Аз и Алкохола“, „Аз и Дрогата“.

Така или иначе повечето хора развиват някаква пристрастеност, може би това е част от природата ни. Терапевтична помощ обикновено се търси тогава, когато „загубите от една зависимост започват да стават повече от печалбите“. Приемаме, че във всяка пристрастеност има известни психологични печалби.