Дишането е не само физиологичен, но и психичен акт. На определено ниво дори
разговорът между двама души не е нищо повече от вдишване и издишване. Това е единствената дейност на организма, от която пряко зависи животът ни и която природата ни позволява да контролираме съзнателно. Със сигурност не е случайно.

Има дълбоки причини за това. Няма сериозен психичен проблем, няма емоционално състояние, поведенчески модел и патология, които
да не са свързани с пулсациите на дишането. Те са архетипни модели. При депресиите пулсацията на дишането е една, при тревожностите – съвсем друга.

Много често в индивидуалната или груповата работа е необходимо да се работи и с дишането. То е най-
краткият път към несъзнаваното, нерядко към инсайти и катарзисни преживявания. В определени случаи и в определени рамки работата с дихателни техники може да е много полезна при травми, свързани с насилие и посттравматично стресово разстройство.

В практиката си използвам различни форми на дишане – като се започне от по-кратките, успокояващи и релаксиращи, те са по-практични. По-късно преминаваме към по-интензивни форми, свързани с изплуването на богат психичен материал от дълбините и тотално разблокиране на организма, които искат задължителен терапевтичен контрол. И накрая, ако се налага – към модела на така нареченото „холотропно дишане“ на Станислав Гроф. Разликите са въпрос на концепции за психиката, които обикновено стоят зад определен дихателен метод. Лично аз предпочитам предходните два модела дишане, експериментирани и развити от Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Но понякога клиентите предпочитат холотропното дишане, което е метод за себепознание на трансперсоналната психология.