Депресии, хранителни разстройства,тревожности, граничност (бордерлайн), посттравматичен стрес, травми,свързани с насилие, психосоматика от различен тип.

Често пъти посочените проблемни зони се преплитат и са трудно различими една от друга. А при психотерапевтичната работа се налага и употребата на психофармакология – след консултация с лекар. Не е приятно, но човек не го прави, защото е приятно, а да улесни терапевтичната намеса и да ускори оздравяването си. В такива случаи
психотерапията подпомога медикаментозното лечение. И обратно. Но ако се разчита само на медицински средства, рискът от рецидив е голям. От друга страна понякога не е възможно да се проведе психотерапия, без използването на психофармакология – най-често антидепресанти, стабилизатори или меки антипсхотици. И по-рядко анксиолитици. Има някакви предубеждения по тоя въпрос, и от едната, и от другата страна. Но все по-често ще се налага психологията и психиатрията да разговорят
помежду си.