И в обществото, и в природата. С това няма как да се спори. Понякога се чудя, за толкова наивни ли считат клиентите си някои терапевти, заели може би неволно позата на гуру, които им обещават по-щастлив живот, че и богатство, а нерядко и дълголетие след терапията? Нелепо ми е усещането, когато разглеждам по сайтовете клишета на изгреви над морета и планини като символи на новото начало. Или когато връзките ни с хората до нас са представени едва ли не като групово селфи, на което всички подскачат едновременно, хванати усмихнато за ръце, с вик „Бонзай!”.

Не съществува ново начало. Има завои в живота, неочаквани или планирани, къде в по-успешна посока, къде в по-неуспешна. В тях навлиза същият човек с целия багаж на живота си – понякога осъзнал, че съществува и по-печеливша възможност. Зигмунд Фройд има една култова фраза: „Всички живеем на принципа на удоволствието”. Прието е като психоаналитична истина, но в нея има лека ирония. Ако беше по-лекомислен, щеше да напише, че всички живеем на принципа на щастието. Не го е направил, давал си е сметка, че ще излъже…

Тогава каква е целта на терапевтичния процес?

В едно интервю Стенли Келеман, създателя на формативната психология, казва: „Remember, feeling better is not the goal. Self-management is.” Т.е. целта на терапията не е непременно да се почувстваш по-добре, а да изградиш по-добре себе си. Това води до устойчивост и душевна стабилност – условията да се изправиш по-твърдо на краката си, и в буквален, и в преносен смисъл.

Съществуването ни не напомня нито изгрев, нито залез, нито връх, към който сме се устремили или от който слизаме – понякога сме принудени да преживеем по два-три залеза в рамките на един ден. Да падаме и да ставаме. Има и хора, които си носят под мишница дъното, към което се стремят, та уж да се оттласнат най-после от него. Но какво става, ако се окаже, че има много дъна?

За мен по-удачна метафора е каньонът. Преди време преминах през каньона „Самария” на остров Крит. След един определен момент, като се спуснеш рязко на 900 метра денивелация, вече няма как да се върнеш или да не следваш посоката. А затова е нужно да си в добра форма – иначе, не че няма да го изминеш някак, с охкане и мъка, но едва ли ще му се порадваш… В живота е същото. И тук е разликата. Радост или мъка…

(следва)

---