След 17 години терапевтична практика и личен опит – неорайхиански анализ, трансперсонализъм, биоенергетика, психеделични опитности с аяхуаска, работа със зависими, преподаване на студенти, водене на групи – оставам на същото мнение: Животът е труден! И понякога изисква неимоверни усилия.

И пак: каква е ролята на терапевта?

Можем да помогнем в това, съществуването да стане по-малко объркано – за много хора животът протича под знака на хаоса. А това изцежда. Можем да подскажем повече възможности за удоволствие, с по-малко разход на енергия за ненужни неща. По-достойно и по-осъзнато! Можем да помогнем и при справянето с определена патология. Но щастлив живот?… Още в древността Солон беше подметнал, че никой не може да каже за някого, дали животът му е бил щастлив или нещастен, преди смъртта му. Темата е по-скоро философска. Понякога уж всичко си тече в поредица от успехи, а в края се случват неща, които обезсмислят постигнатото. Познавам такива хора. 

Голяма част от планината с книги, пълни със съвети за позитивно мислене, в основата си е просто добър бизнес. Нямам нищо против него. Имам нещо против това, че се злоупотребява с много от хората, като им се внушава, че е възможно да се намерят лесни решения на трудни проблеми.

Няма нито лесни, нито бързи пътища през каньона. Понякога – независимо от когнитивната карта в главите ни – настъпват провали, има завист и гняв, има болка и сривове, идват внезапни нещастия или болести, предателства и раздели, има разочарования и смърт. Я се опитай да мислиш позитивно във вихъра от чувства и старадание, в който те завърта всичко това.

И като финал: след терапевтичния процес животът не става по-лесен – по-честно е да го заявим предварително. Но има много голям шанс да стане по-смислен и по-успешен. А когато има успехи, човек се чувства добре в кожата си. Никак не е малко.