( Откъс )

…При този страшен душевен смут не можех да не си спомня за Лилипутия, където само с една ръка можех мощно да изтегля имперската флота… А сега разсъждавах колко унизително ще бъде за мен да изглеждам тъй незначителен сред този великански народ, както един лилипут би изглеждал сред нас… И всецяло обзет от скръб и отчаяние от все сърце пожелах тук да настъпи краят на живота ми.

Джонатан Суифт, „Пътешествията на Гъливер”

…Стои открит и въпросът за бруталните татуировки по големи части от тялото, многобройните пиърсинги, пръстените, преминаващи през гениталиите и зърната на гърдите, скарификацията и брандинга, като екстремни и болезнени инвазии за телесно третиране, уж с естетически ефект в наше време. Макар че на човек може да му се изправи косата, когато види резултата. Скарификацията тук няма нищо общо с медицинския способ за ваксиниране. Тук се отделя и трайно се премахва дълбок пласт от кожата със скалпел, възможно е също в създадена кухина под кожата да се имплантира твърд предмет – изглежда изпъкнало, според мен отблъскващо. При брандинга белезите са същите като при жигосването на престъпници в Средновековието – дълбоки отпечатъци в определена форма с нажежен метал – по лицето, по ръцете или по гърба. Точно дълбоко жигосване се нарича „брандинг” – значението няма нищо общо с търговското брандиране. И скарификацията, и брандингът са адски болезнени процедури. Бумът на всичко това съвпада с бума на пристрастяването към самонараняване чрез рязане, дупчене или изгаряне през 90-те години на миналия век. Патологията се вписва в нормите на уж нормалната култура.

Самонараняването като пристрастено поведение започва долу-горе по същото време, когато са и първите прояви на граничност – както и хранителните разстройства, а често и наркоманиите – между 14 и 17 годишна възраст, което също говори за сходство в етиологията и динамиката им.

Според руската психоложка Наталия А. Польская, специалист по самоувреждащо поведение основни причини са:

1/ Контрол над собственото емоционално състояние (сваляне на напрежението, сваляне на тревожността и балансиране на емоциите).

2/ Контрол над външните събития ( въздействие върху близките, промяна на себе си и търсене на нов опит).

Към тези причини Татяна Ласовская, цитирайки д-р Стивън Л. Шиърър добавя:

1/ Самонаказание за лоши и отрицателни качества и постъпки

2/ Изразяване на гняв

3/ За да се изпитат чувства – преодоляване на емоционалния ступор или безчувственост.

И тук преобладават жените, и то в пъти. Психиатърът Армандо Фаваза, признат специалист по тоя въпрос, прокарва разлика между опитите за самоубийство и самоуврежданията: „Самоубиецът иска да приключи с живота си, а самонараняващият се, като алкохолика, токсикомана и булимичката, иска просто да се почувства по-добре”.

Самопорязването, както и някои форми на скарификация, дори болезненото татуиране на огромни площи от тялото, са често едно графично, невербално послание – като при децата. Отчаян зов, който да бъде забелязан. Когато чрез порязване, горене с цигари и жигосване, или чрез огромни татуировки, множество пиърсинги, пръстени и кукички, преминаващи през плътта, много подрастващи или млади хора издевателстват над собственото си тяло, това често е форма на несъзнателно завръщане към мястото на злоупотребата или насилието. Символично така се заличават и част от психичните белези на злоупотребата и се изтрива част от местопрестъплението. Това е комуникативен акт – един начин емоционалната невидима болка да се превърне във видима, като я отпечатаме по тялото. Най-често по ръцете – с които даваме нежност и от които получаваме нежност. И по краката, с които се свързваме със земята. Самонараняването се преживява, макар и за момента, като целебен акт.