Въпрос: защо съществуват затворниците? Ами защото някой се съгласява да играе надзирател – това е договор. И обратно: надзирателите съществуват, защото някой приема да е затворник – пак по договор.

В това е общо-взето замисълът на известния стандфордски затворнически експеримент. Прекратен е на петият ден и не за него ми е думата. По-важно е, каква е съдбата на тия младежи нататък във времето, как тия 5 дни повлияват на емоциите, нагласите, живота и съдбата им.

Т.е. как ситуацията, която прави ролята по-важна от личността и характера се превръща в неизвестната крива на експеримента, която променя живота на всички. Уреда на Хайсенберг!Има около 200 страници в книгата „Ефектът Луцифер“ на Филип Зимбардо, отделени на тия късни трансформации. Най-нахаканият и зъл надзирател – младеж на 19 години – след експеримента се превръща в дребен, колеблив бизнесмен, който непрекъснато се страхува да взима решения, за не бъдат възприети като жестоки. Както сам казва: всичко беше 15 минути слава и цял живот позор.

Или пък спорадичния бунтар, който разбира, че е бил безкрайно слаб и егоцентричен, и че е подложил всички на изтезания заради прищевките си. А накрая се измъква 3 дни преди другите от експеримента заради болест. Или пък Сержантът, който спял 8 месеца в колата си и се хранел от кофите за боклук, за да плаща за следването си и накрая осъзнал, че затворническото легло и тясната килия са били най-хубавото нещо, което му се е случвало през последната година…

Има една страхотна сцена между главния надзирател и мъчител Арнет, наричан Джон Уейн, и най-измъчвания затворник Клей-416, излъчена но живо по СБС телевизия 2 години по-късно. Разговорът е откровен. Жертвата задава въпрос: „Ти си мил човек. Защо трябваше да се престараваш?”. Мъчителят отвръща: „Исках някой да възроптае, да се противопостави, да се съпротивлява, така бях възпитан. Защо никой не го направи? Защо всички мълчаха? Защо?” Тук очите му се просълзяват видимо.

После мъчителят-надзирател се обръща към жертвата: „А ти какъв тип надзирател щеше да бъдеш на мое място? Какво щеше да направиш?”. А жертвата-бунтар след кратко мълчание и безпомощно вдигане на рамене отвръща: „Не знам. Наистина не знам…”.

Обикновено никой не търси помощта на психологията, за да си обясни ситуационната енергия, задаваща различни насоки на обществените процеси. Истината е, че са нужни точно четири дни, за да се превърне един средно интелигентен, етичен човек в чудовище. При подходящите условия.