ЖЕРТВИТЕ

В някои от групите ми за личен опит от 10-те участници 4 са се оказвали с дълбоки травми като жертви на сексуално насилие и малтретиране. Същото изплува и в някои тренинги с около 20 участници. Човек, който не е работил в тая насока, трудно може да си представи колко често се случва.

Има едно обширно изследване в тая насока на професора от калифорнийския университет и доктор по медицина Винсънт Дж. Фелити и огромен екип върху насилието и детските травми и влиянието им върху жертвите, вече в зряла възраст. Проведено е по всички правила на статистиката. Изследвани са 9805 души, пациенти в голяма болница в Сан Диего, чрез подробен въпросник под название „Неблагоприятни преживявания през детството“ (АСЕ). То става отправна точка за редица промени в законодателството не само на САЩ, но и в Европа. Въпросите засягат периода от 0 до 7 годишна възраст. Взети са под внимание 7 рискови фактора и е проследен живота на децата, вече като зрели хора, и проблемите, с които се сблъскват. Сред рисковите фактори са дисфункционалност в семейните отношения, физическо насилие, емоционално насилие, сексуално насилие (спрямо детето или един от родителите), тежки разводи, зависимости (алкохолизъм и наркомании), затвор, психични заболявания, суицидни опити. Над една четвърт от попълнилите въпросника са съобщили поне за два налични рискови фактора в детството си.

При наличие на 4 рискови фактори в живота на детето в ранна възраст, рисковете за здравето му вече в зряла възраст са между 4 и 12 пъти по-големи, отколкото при популацията без особени рискови фактори. Сред психичните аномалии и сривовете в зряла възраст са депресия, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици и суицидни опити. До 4 пъти по-често срещани са лошата самооценка на здравето, високата тревожност и неувереност, чести разриви в партньорските отношения, сексуална полигамия (с повече от 50 души), полово предавани болести. Във физическата област: 2 пъти по-често срещано затлъстяване заради обездвижване, астма, исхемична болест на сърцето, фрактури, чернодробни заболявания. Т.е. детските травми се оказват и в основата на преждевременна смърт 4 пъти по-често, отколкото при хората, непретърпели значителни такива. Зачестилото търсене на терапевтична помощ така става по-обяснимо. 25 % са огромно количество хора.

Добре е авторите на популярни статуси за работа с травмите да направят усилие да прочетат изследването и изводите от него.

Още едно изследване, вече в България. На деца в сходна възраст и сходна социална среда в различни градове – пак във връзка с насилието и дисфункциите в ранния им живот. Правено е от УНИЦЕФ, повече от 200 страници е. Само два от интересните изводи в изследването:

1/ Твърдението, че сред мъжете насилниците са повече отколкото при жените, не се потвърждава. Процентът на мъжете-насилници (бащи, съпрузи) изобщо не е по-голям от процента на жените-насилници. Разликата е около един процент. Вероятно за нечие разочарование.

2/ Момчетата стават по-често жертви на насилие от момичетата – и в семейството, и в училище, включително и на сексуално насилие. Това вече беше ново за мен.

–––––––––––––––––––

Ван дер Колк писа, че да си жертва, означава да си приел поражението. В живота това се трансформира в отклонение на поведението от обичайното. Хемингуей имаше един разказ „Убийците“ – за човек, който знае, че убийците идват за него, но въпреки това няма сили и не желае да избяга от хотелската си стая – примирен и вцепенен лежи в леглото и със страх ги очаква като нещо неизбежно. Предварително е загубил битката. Насилникът винаги безпогрешно надушва кой е жертва и почти не бърка. Същото се отнася и за жертвата, която често повтаря ситуацията с прекъснатото бягство, превърнало се във вцепеняване. Т.е. по-често от останалите попада на насилници.

В заключение: съществуват и вцепенени общества, травмирани в по-ранна възраст. Но за тях няма терапия.